Само мармаладът в кифлата е същият

Burgas – eine unspektakuläre Stadt mit einem hässlichen Hafen und kaputten
Straßen, aber es ist meine Heimat, mein Geburtsort, meine Seele. Ich habe nicht
lange dort gelebt, nur in meinem ersten Lebensjahr und dann in den
Sommerferien. Aber es sind die Gerüche, die Klänge, die Bilder, die mich immer
wieder in Gedanken zurück zu dieser Stadt führen. Das ist eine Homage an
Burgas. Der Text ist auf Bulgarisch. Vieles lässt sich schwer übersetzen, und
außerdem hatte ich das Bedürfnis, es auf Bulgarisch zu schreiben.

Само мармаладът в кифлата е същият

От две години не се бях прибирала в моя роден град. Бях много развълнувана: сега, както и всеки път, когато се прибирам лятото в Бургас, тръпнех да чуя шума на морето, да усетя мириса на водораслите, да видя гларусите, прелитащи над главата ми. Само първите години от живота си прекарах в Бургас, след това заминах надалеч, но те бяха достатъчни, за да запазя в себе си най-милите спомени от моето детство: Гъбката в началото на Морската градина, от която баба ми купуваше сладолед, детския кът до Флората, в който до стъмване играх,  влакчето, на което се возех с дядо, часовника на ъгъла на Богориди и Александровска, на който се уговаряхме за разходка, лятното кино, в което гледах “Уилоу”. И така цяла година все чаках да дойде лятото, за да се прибера у дома. Това лято сякаш беше друго. Смесиха се особени чувства в мен – хем безкрайна радост, хем неоправдана носталгия. Защо ли?

Преди и сега

Още при влизането в града, на самата магистрала от София, погледът ми улови една табела, на нея не пишеше просто “Добре дошли в Бургас”, не. Благодарение на задръстването по шосето, което е съвсем обичайно за този период, ми остана време да прочета надписа: “Бургас е най-добрият град за живеене”. До този извод са стигнали слушателите на Дарик радио и читателите на 24 часа. Аз този извод го направих още през 80те, тогава на главните улици в Бургас хора продаваха скариди в хартиена фунийка, на ъгъла до Историческия музей имаше щанд за понички и на всеки метър имаше по някой дядо, седнал пред кантар и табелка върху него “10 стотинки”. Тези неща отдавна ги няма благодарение на глобализацията, която замърси Черно море и скаридите измряха, поничките бяха заместени от кроасани, а кантар вече има всеки вкъщи. Така че стига с носталгията, светът се развива и Бургас заедно с него. 

Раздяла със спомените

Ние имаме апартамент точно до Морската градина, тя е първото място, на което отивам, щом стъпя в Бургас. И така аз веднага тръгнах да видя Пушкин, който както винаги стоеше гордо със своето наметало и глава – вдигната нагоре, на същото място, както и всяка друга година. Но той сякаш беше единственият, който не се беше мръднал, а всичко около него растеше, младееше, развиваше се. Засяти са млади дръвчета, цялата градина е обагрена с различни цветя, фонтаните работят, пейките са нови, лампите светят нощно време, при това всичките, паметниците са лъснати, даже и влакчето е видяло нова боя, Казиното на брега на морето, което беше порутено и години наред грозеше като някакво петно Морската градина, сега е културен център, парапетът на голямата морска тераса е завършен, алеите са равни и грозният бункер даже се смее … Аз поемам дълбоко въздух и не мога да повярвам. Направили са паметник на Петя Дубарова, време беше. Оглеждам се, толкова много нови неща. Толкова хубаво и толкова чуждо сякаш. Трябваше да минат няколко дни, за да свикна с новото. Не ме разбирайте погрешно, градът е в нова светлина, по-хубава, по-модерна, по-…западна, но аз просто попаднах сякаш в нов град, а не в моя Бургас, града на момчето, което говори с морето… 

Една кифла с мармалад, моля

Тръгнах да търся моя Бургас и го намерих. В една фурна в един гараж. Тази фурна преживя Живков, Желев и всичките други строители на демократична и  европейска България след това та до ден днешен. Не е променила външността си, откакто се помня. Леличката продавачка сигурно е друга, но престилката и е от старото време.  И асортиментът е същият: банички,  софиянки, милинки, курабийки. Купих си кифла с мармалад. Мармаладът беше онзи кафяв,  леко кисел шипков мармалад, както винаги. Ето го моят Бургас, ето го моето детство. Продължих нататък и на втори поглед открих в новото и по нещо старо – пак всичките баби се събират на пейките пред Летния театър и се оставят Веселин Маринов да ги отведе поне за миг в тяхната младост. И все още дядовците играят на шах в парка. Излязох от морската градина и тръгнах по централните улици на Бургас. Големият хотел България, преди гордостта на бургазлии, един от най-луксозните хотели по времето на комунизма, още стърчи и никой не му прави конкуренция. Не искам да си призная, че е грозен. Та му се радвам, че не ме е изоставил и той сама в моите спомени. И часовникът е там, на същото място, и без промяна. Отбелязва времето, което аз исках поне за малко да поспре, а то не ме чува. Бургас се води от стрелките на своя часовник и не чака такива като мен, които идват от чужбина за по няколко дена, за да се върнат в спомените си от детството. И центърът е разкрасен с цветя, улиците са нашарени с мозайки, фасадите на повечето къщи са пребоядисани. Ако се разхождате и гледате наоколо, има опасност да изпуснете нулевата точка. На Александровска, в самия асфалт, един златен релеф показва къде е центърът на света, т.е. в Бургас. Спор няма за това. 

И накрая, след толкова много емоции, стигнах до един извод: сприятелих се с този нов Бургас, хареса ми този нов облик, даже много ми хареса, че чак не исках да се разделям с него. Но отпуската свърши, тръгвам си, куфарът ми тежи, пълен с много нови спомени, които ще ги пазя до другото лято, с надеждата то да дойде по-бързо. А спомените от стария Бургас винаги ще си останат в мен, но сякаш започват да стават по-бледи. Стрелките на часовника не спират да работят.

Der Text erschien am 12.09.2011 auf der Seite der Deutschen Welle (Bulgaria).

Ein Gedanke zu „Само мармаладът в кифлата е същият

  1. Pingback: Nach den Wahlen ist vor den Wahlen | balkan perspectives

Kommentar verfassen

Trage deine Daten unten ein oder klicke ein Icon um dich einzuloggen:

WordPress.com-Logo

Du kommentierst mit Deinem WordPress.com-Konto. Abmelden / Ändern )

Twitter-Bild

Du kommentierst mit Deinem Twitter-Konto. Abmelden / Ändern )

Facebook-Foto

Du kommentierst mit Deinem Facebook-Konto. Abmelden / Ändern )

Google+ Foto

Du kommentierst mit Deinem Google+-Konto. Abmelden / Ändern )

Verbinde mit %s